Skip to content

Pets

10.12.2011

Ето ги и тях.

Самата невинност и красота :). Взехме ги от ферма в покрайнините на Ловеч и трайно ги настанихме в дома си и сърцата си. Отидохме с идеята да си вземем куче, а се върнахме с две и нито за миг не съжалявам за това.

С огромно удоволствие ви представям Моро и Аря! – Хулиганите ! 🙂

От начало докато поотраснат поне, за да се държат здраво на краката си, моите родители имаха „радостта“ да стават нощем подканяни от кучешки вой, лай и скимтене, да изчистят колонията от бълхи, заселили се трайно по тях, да ги ваксинират и не на последно място да си опазят градината от кучешкото любопитство и ежедневни проверки дали случайно морковите днес не са станали кокали.

За търпението и усилията МНОГО им благодаря!

Аз обичам много кучетата си. Те са толкова любопитни когато не очакваш и толкова послушни, когато не се изисква от тях 🙂

объркани от фотоапарата

Тук все още им е рано за пастири, но от малки вдигат „много шум за нищо“, дали от страх или от куража, че са две…..!?

Само ако можеше мама телепатично да им обясни къде иска да се изкопае дупка за домати или пипер, щеше да спести много усилия, вместо това се сдоби с много и различни по калибър и географска дължина дупки и дупчици, дело на малките бандити.

Тук може да се видят най- най- послушните кучета, които някога са съществували, нищо че тази мрежа никак не им допадаше и я заобикаляха ту от ляво, ту от дясно, когато не я прескачаха или промушваха под нея.

Но важното в случая, е че въпреки големината на къщичката им- приравнена на двустаен апартамент за техните размери, единият винаги се чувстваше  по-собственик от другия :), което водеше до много семейни кавги за надмощие.

Тук е момента да спомена за сложния характер на всяко от хлапетата, още от малки Аря е по-плахата и недоверчива, дори едва я взехме от фермата, защото се криеше в най-тъмното ъгълче (очевидно тежко детство ;), но вече поотраснала и върнала си доверието в добрината, с която се отнасят към нея, набра кураж и стана доминираща, дори на моменти зла (към брат си де).

Моро ( или както го наричам Моркова)- добряк до глупост. От малък игрив и общителен, радва се на всичко, джавка от смело любопитство и ако не ти оближе лицето и ръцете, значи да не се казва Моро :). Той милият вече е под чехъл.

Тук е заснета безценната помощ, която и двете кучета ми оказват на драго сърце и стомах при брането на къпини ( малини, боровинки и ягоди ). Така те се грижат за нас, като ни лишават от част от вредните калории на сладкото от горски дарове.

Тази безценна помощ е високо ценена от нас и тесните дрехи, които чакат в гардероба по-добри времена.

Tук се радваме взаимно, даваме си по „пет“ и си увещаваме да не се излиза от нито една възможна страна на оградата без разрешение. Както се забелязва по погледите, това няма да е никакъв проблем за хулиганите, освен ако, абсолютно убедена съм, някоя форсмажорна котка не вземе да премине или необяснимо и неудържимо любопитство взело се от неизвестна посока не ги споходи по никое време.

Изобщо сложна задача.

Става въпрос за свободата……:)

Толкова много тичане, борба и игри…..неизменно ни водят към размисли за свободата….а после и за салама.

Ето в такива моменти съм много доволна, че са две кучета, а не едно, забавляват се взаимно и не изискват специално отношение. Поне не постоянно де.

След свободата и салама идва ред на дрямката. В съня всички сме равни и не се караме.

Освен, че вече са по-големи и и по-умни, то  и белите им стават по-големи и по-хитри.

Но да оставим белите….. и да бъдем позитивни, всеки ден научават по нещо ново и изпълняват повече команди. Това че са толкова умни има и недостатъци повярвайте ми 🙂

Работна обстановка.

Кравите – първо кравите бяха ужасяващи и дори извънземни създания за Аря и Моро, създания които не само, че не се плашат от страшния им поглед и лай, но са големи,  любопитни и искат да ги подушат и близнат дори. Обаче!….. след няколко близки контакта с третия вид, стана ясно, че може да са извънземни, но се потдават на управление.

Тук Моро се опитва да прилага хипноза на едно теленце 🙂 (ти си пържола, ти не си теле).

В снега.

Снегът ни дава идеална възможност да проследим – буквално :), какви са ги вършили нашите пакостници и къде са щурели.

Малко е студено за лапичките, но е весело. Освен това снега става за ядене, ако още не сте го открили:)….

Следващите приключения на Аря и Моро надлежно ще докладвам- очаквайте продължение.

За вас зоорепортер Соня Съева 🙂

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: