Към съдържанието

13.12.2010

Днес заваля сняг. Има очарованието на приказка от бабините, но само първия ден.

Обичам лятото и ми липсват цветовете и простора му.

Често мисля как минаваха дните ни „горе“ във фермата, напрегнати и изпълнени със задължения, но носещи много удоволствие и удовлетворение от свършеното, от това да се движиш и вдишваш свободно, да се докосваш до земята, до дърветата, до камъните, до тревата, водата. Облаците идват от никъде -изнендадващо, минават през пръстите, лицата и косите, и така както са дошли си отиват- тихо-тихо.

Сега там е бяло и снежно, също както и тук в София.

Ще трбва да почакаме малко………..за сезона на гъбите, косенето и животинките и да си призная нямам търпение или по-скоро имам, но мнооого малко.

Това е пролетта……малко студена, много влажна, умерено зелена и определено минзухарена.

Това е лятото / по-скоро към края си/ вкусно, синьо, озвучено от птички и пчелички 🙂

Есента- изобилна и уютна.

с мащаба идва философския поглед 🙂

….и романтиката 🙂

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: