Skip to content

Pets

10.12.2011

Ето ги и тях.

Самата невинност и красота :). Взехме ги от ферма в покрайнините на Ловеч и трайно ги настанихме в дома си и сърцата си. Отидохме с идеята да си вземем куче, а се върнахме с две и нито за миг не съжалявам за това.

С огромно удоволствие ви представям Моро и Аря! – Хулиганите ! 🙂

От начало докато поотраснат поне, за да се държат здраво на краката си, моите родители имаха „радостта“ да стават нощем подканяни от кучешки вой, лай и скимтене, да изчистят колонията от бълхи, заселили се трайно по тях, да ги ваксинират и не на последно място да си опазят градината от кучешкото любопитство и ежедневни проверки дали случайно морковите днес не са станали кокали.

За търпението и усилията МНОГО им благодаря!

Аз обичам много кучетата си. Те са толкова любопитни когато не очакваш и толкова послушни, когато не се изисква от тях 🙂

объркани от фотоапарата

Тук все още им е рано за пастири, но от малки вдигат „много шум за нищо“, дали от страх или от куража, че са две…..!?

Само ако можеше мама телепатично да им обясни къде иска да се изкопае дупка за домати или пипер, щеше да спести много усилия, вместо това се сдоби с много и различни по калибър и географска дължина дупки и дупчици, дело на малките бандити.

Тук може да се видят най- най- послушните кучета, които някога са съществували, нищо че тази мрежа никак не им допадаше и я заобикаляха ту от ляво, ту от дясно, когато не я прескачаха или промушваха под нея.

Но важното в случая, е че въпреки големината на къщичката им- приравнена на двустаен апартамент за техните размери, единият винаги се чувстваше  по-собственик от другия :), което водеше до много семейни кавги за надмощие.

Тук е момента да спомена за сложния характер на всяко от хлапетата, още от малки Аря е по-плахата и недоверчива, дори едва я взехме от фермата, защото се криеше в най-тъмното ъгълче (очевидно тежко детство ;), но вече поотраснала и върнала си доверието в добрината, с която се отнасят към нея, набра кураж и стана доминираща, дори на моменти зла (към брат си де).

Моро ( или както го наричам Моркова)- добряк до глупост. От малък игрив и общителен, радва се на всичко, джавка от смело любопитство и ако не ти оближе лицето и ръцете, значи да не се казва Моро :). Той милият вече е под чехъл.

Тук е заснета безценната помощ, която и двете кучета ми оказват на драго сърце и стомах при брането на къпини ( малини, боровинки и ягоди ). Така те се грижат за нас, като ни лишават от част от вредните калории на сладкото от горски дарове.

Тази безценна помощ е високо ценена от нас и тесните дрехи, които чакат в гардероба по-добри времена.

Tук се радваме взаимно, даваме си по „пет“ и си увещаваме да не се излиза от нито една възможна страна на оградата без разрешение. Както се забелязва по погледите, това няма да е никакъв проблем за хулиганите, освен ако, абсолютно убедена съм, някоя форсмажорна котка не вземе да премине или необяснимо и неудържимо любопитство взело се от неизвестна посока не ги споходи по никое време.

Изобщо сложна задача.

Става въпрос за свободата……:)

Толкова много тичане, борба и игри…..неизменно ни водят към размисли за свободата….а после и за салама.

Ето в такива моменти съм много доволна, че са две кучета, а не едно, забавляват се взаимно и не изискват специално отношение. Поне не постоянно де.

След свободата и салама идва ред на дрямката. В съня всички сме равни и не се караме.

Освен, че вече са по-големи и и по-умни, то  и белите им стават по-големи и по-хитри.

Но да оставим белите….. и да бъдем позитивни, всеки ден научават по нещо ново и изпълняват повече команди. Това че са толкова умни има и недостатъци повярвайте ми 🙂

Работна обстановка.

Кравите – първо кравите бяха ужасяващи и дори извънземни създания за Аря и Моро, създания които не само, че не се плашат от страшния им поглед и лай, но са големи,  любопитни и искат да ги подушат и близнат дори. Обаче!….. след няколко близки контакта с третия вид, стана ясно, че може да са извънземни, но се потдават на управление.

Тук Моро се опитва да прилага хипноза на едно теленце 🙂 (ти си пържола, ти не си теле).

В снега.

Снегът ни дава идеална възможност да проследим – буквално :), какви са ги вършили нашите пакостници и къде са щурели.

Малко е студено за лапичките, но е весело. Освен това снега става за ядене, ако още не сте го открили:)….

Следващите приключения на Аря и Моро надлежно ще докладвам- очаквайте продължение.

За вас зоорепортер Соня Съева 🙂

Advertisements

отново в облаците

08.06.2011


иии ето ни отново 

…. както наскоро каза моя приятелка: „в опитите си да мисля положително, стигнах до извода, че положително всъщност е да не мисля изобщо или поне много много“.

Та така и ние – с главата в стената и ни остава да се надяваме, че не е от бетон, поне.

Преживяхме опити от всякакъв вид да ни откажат от целите и мечтите ни, преживяваме ги още, но дефинирайки граничната си лудост, стигнахме до извода, че границата е доооста относителна и определено упорито ни убягва през цялото време, колкото и болезнено да я усещаме някъде там през цялото време.

Аз като жената – онази същата подала ябълката, винаги се съмнявам и търся втори вариант – резервният. Сигурна съм, че змията не би ми поверила ябълката, поне щях да я попитам за по-разрешен начин….какво тук значи някакъв си плод….

И ако за миг дори забравя, че все пак съм жената, онази горната – то може би, моята приятелка е съвсем права…

Сън ли е или…..

30.03.2011

Явно е, че сме се родили на прекрасно място, но с абсурдна държавна политика. Очевидно е, че има истински и стойностни хора, за което им благодаря, че са успели да се запазят такива, въпреки идиотщината, която ни заобикаля. Очевидно е, че въпреки чудесата, които правим, за да оцелеем всекидневно, винаги се намира чиновник или администация или оценител или служител на организация или просто безотговорен служител, който старателно съсипва малките ни чудеса. Очевидно е, че трябва да се преборим с цялата държавана институция и прецедентите и – човек по човек -по отделно. Чудя се само дали един живот ще ни стигне….амбиция имаме.  Другият вариант е да сменим държавата, за да се спасим от абсурда и.

Да оцелееш по Коледа

30.12.2010

Знам какво си помислихте :)…. не, не става въпрос за спасяването на живота на домашните прасета по Коледа, тук май мисията е невъзможна.

Става въпрос за нас самите, разбира се оцеляваме не без проблем и във времето извън коледните празници, но по празници е особено трудно.

Да опиташ от всички вкусотии, да не прекаляваш, но да спазиш традициите, да приготвиш рецептите, да напазаруваш за това…….изобщо сложна програма. Вярно традиции, но колко странно сме си избрали почти законно да спазваме тази традиция, като сме загърбили малко онази с постите и лишенията :).

Нали са празници масата трябва да е затрупана от храна и напитки- желанието да сме затрупани от  изобилие и задоволеност.

Но истинското удоволствие от храната и като цяло от нещата, които притежаваме и употребяваме, е оценимо само, ако са ни липсвали или сме се лишавали от тях.

Даааа тук се питам, ако не сме се лишавали от нещата, които слагаме на масата си, оценяваме ли достатъчно изобилието, или искаме повече още и пак, защото не можем да оценим колко много имаме !?

Трудно е да оценим нали.

Има и смисъл в това да правим лишенията си редовно и циклично, за да не забравяме да сме доволни, защото как се оцелява в свят, който иска още и още и още и не е доволен постоянно, просто поради  това, че забравя.

Оцеляването може би е свързано с това да помним.

Да оцелееш по Коледа, може би е свързано с това да помним, че дори и само хляба на масата пак е достатъчен, за да сме доволни и щсатливи /в противен случай изобилието може да си направи лоша шега/.

Настроение за Коледа

21.12.2010

С този колаж ви поздравявам за настъпващите празници с надеждата, че ще ставаме все по-добри

един към друг и ще множим поводите да се усмихваме


Ако има време в годината, което обичам – то това са Коледните празници.

Обичаите и подаръците, всичко носи усмивки и настроение. Вярно е, че покрай всичко това забравяме истинския

повод за празника, а може би в това е и смисъла му- да сме позитивни и да се стремим да зарадваме хората до нас.

Улиците с всичките им светлини и украси, дори без да искаш те увличат в мигащото си настроение /което може да

бъде и доста дразнещо, ако подходиш с предубеждение и критика, често се изисква усилие, за да получиш нужната доза добро

настроение,  все пак „трудно е да бъдеш щастлив“/. Но си струва да положим усилието.

Топлото

17.12.2010

Както вече стана ясно, в нашето семейство готви мъжа/за което съм му много благодарна/ и то готви с много вдъхновение и страст.

Уверявам ви – много е вкусно, за доказателство мога да документирам моите пет килограма в плюс откакто сме заедно.

Не че аз съвсем не готвя, но определено се отчитам по-рядко със сладкиши и всякакви тестени изделия.

Понеже е зима, а зимата е ленив и заседнал сезон, провокиращ  желание  да  търсиш  ТОПЛОТО – стоенето вкъщи и приготвяне на храна също минава за ТОПЛО.

Сладкиш с круши

Не се задържа и ден, великодушно му сложихме края, за да не се мъчи в очакване  🙂

Тунизийски сладки- аз ги нарекох „баклава от макарони“, за да не изпадаме в конгнитивния дисонанс 🙂 на чуждиците като например /реален/-

френска пекарна, с надписи на стоките и име  на английски / french bakery/ на територията  на България. И така хората прочитат  на един език за пекарна от друга страна,

която се намира в трета страна, различна от страните и езика на другите две, претендиращи  да информират и представят специфичен вкус.

Та за сладките – определено много сладки. Продължителност на живот – два дни.

Сладкиш от две части

Това беше импулсивно творение и също толкова импулсивно, докато го опитвахме само, свърши.

Сега си мечтая за формички за сладки, може би ще  напиша писмо до Дядо Коледа – все пак е Коледа след малко, но си мисля, че Павлин ще го изпревари по пътя.

Представете си що за елени отглеждаме :)….

За сега ще се задоволя да броя дните, за които свършват сладкишите и да изключвам от  „любими“, тези с престой над  два дни.

За други поздвизи в кухнята ще  ви разкажа някой следващ път.

13.12.2010

Днес заваля сняг. Има очарованието на приказка от бабините, но само първия ден.

Обичам лятото и ми липсват цветовете и простора му.

Често мисля как минаваха дните ни „горе“ във фермата, напрегнати и изпълнени със задължения, но носещи много удоволствие и удовлетворение от свършеното, от това да се движиш и вдишваш свободно, да се докосваш до земята, до дърветата, до камъните, до тревата, водата. Облаците идват от никъде -изнендадващо, минават през пръстите, лицата и косите, и така както са дошли си отиват- тихо-тихо.

Сега там е бяло и снежно, също както и тук в София.

Ще трбва да почакаме малко………..за сезона на гъбите, косенето и животинките и да си призная нямам търпение или по-скоро имам, но мнооого малко.

Това е пролетта……малко студена, много влажна, умерено зелена и определено минзухарена.

Това е лятото / по-скоро към края си/ вкусно, синьо, озвучено от птички и пчелички 🙂

Есента- изобилна и уютна.

с мащаба идва философския поглед 🙂

….и романтиката 🙂

%d bloggers like this: